Антиджипсизмът – референтен доклад

Редица ключови аспекти заслужават да бъдат подчертани от самото начало:

Антиджипсизмът е специфична форма на расизъм по отношение на Роми, Синти, Пътуващи и други групи, които са стигматизирани като „цигани“ в общественото съзнание. Макар че този термин се превръща във все по-разпознат в обществото, не може да се каже, че има всеобщо разбиране относно неговата същност и значение. Терминът антиджипсизъм често се използва в тесен смисъл, като с него се означават анти-ромски настроения или изявление на негативни стериотипи в обществената сфера или пък омразна реч. Антиджипсизмът обаче означава много по-широк спектър от дискриминационни изрази и практики, включително много иманентни или скрити проявления. Антиджипсизмът включва не само изразяване, но и действия и бездействия. Точното разбиране на значението на това явление е от решаващо значение за правилното осмисляне на въздействието му.

В настоящата разработка Алиансът срещу антиджипсизма предлага работна дефиниция, която обяснява специфичната концепция за явлението. Настоящата разработка очертава ключовите характеристики на явлението, връзките между различните му аспекти и неговите безбройни проявления, които изискват специфични подходи. Целта е да се насърчат политиците и лицата, отговорни за вземането на решения, да въведат в действие последователен, но разнообразен набор от мерки за борба с антиджипсизма.

Редица ключови аспекти заслужават да бъдат подчертани от самото начало. На първо място, важно е да се отбележи, че антиджипсизмът не е „проблем на малцинствата“. Това е феномен в нашите общества, който се корени в това как мнозинството
гледа на тези, които нарича „цигани“, как ги третира. За да се борим успешно с антиджипсизма ние трябва да насочим вниманието си към голямото общество, като осигурим чуваемост на гласа на тези, които са засегнати от явлението и на които антиджипсизмът обикновено отнема правото на мнение.

На второ място, антиджипсизмът не е резултат от лошите жизнени условия, в които са поставени ромите, нито от това „колко те са различни“. Идеята, че насърчаването на ромската интеграция е основният път към противопоставянето на антиджипсизма, е грешка, която погрешно възпроизвежда произхода и същността на антиджипсизма. Тази идея поставя в обратен ред причината и следствието от явлението.

На трето място, това означава, че адресирането на резултатите, до които вод дискриминационното третиране – бедността, лошото качество на жилищните условия, некачественото образование – е необходимост, но само по себе си не е достатъчно, за да премахне причината за неблагоприятната позиция, в която са поставени много ромски граждани. Следователно антиджипсизмът не може да се разглежда като тематичен въпрос, съвместно с жилищното настаняване, образованието, здравеопазването и заетостта. Необходимо е явлението да се разглежда като неразделна част от секторните политики.

На последно място, това което отличава антиджипсизма като явление, са високите нива на приемането му от страна на обществото. Налице е проява на обща снизходителност към антиромските нагласи и практики. Етичната стигма, която се налага на останалите форми на расизъм отсъства, що се отнася до антиджипсизма. Евпора е била свидетел на възникването на „приемливия антиджипсизъм“ : Отрицателното отношение към ромите и предпремането на дискриминационни действия по отношение на тях често се према като оправдано и легитимно. В обществения дискурс, антиджипсизмът е по-скоро норма, отколкото изключение.